Ads 468x60px

сряда, 14 април 2010 г.

Огледален образ


Случва ли ти се често да искаш да крещиш, но да не можеш да определиш какво те кара да го правиш? Не говорим за крясък като звук, а за крясък като чувство. Чувство на неудовлетвореност. Неудовлетвореност с неясна причина. Причина, която усещаш, но не разбираш. Разум в борба с желания. Желания обвързани с мечти. Мечти родени от фантазия. Фантазия преплетена с голяма доза креативност. Креативност породена от интелигентност. Интелигентност предадена по ген. Генът е наследство. От него не можеш да избягаш, не можеш да се скриеш, не можеш да бягаш. Искаш да го промениш, но първосигналността на вътрешното ти АЗ е по-силна от него. Искаш толкова силно да бъдеш различен от това, но с годините по течението осъзнаваш, че ти самият си такъв. А толкова пъти си обещавал на себе си, че ще бъдеш различен. Но всеки път, в който си се поглеждал в огледалото си виждал жалкото отражение, от което толкова много си се страхувал. Виждал си онзи слаб човек, жаден да бъде обичан, без да обича. Виждал си сянката на онзи, който винаги е бягал от отговорност. Виждал си онзи, който те е карал да се чувстваш отхвърлен и самотен. Виждал си онзи, който те е съдил, но не ти е помагал. Виждал си онзи, в когото всъщност ще се превърнеш рано или късно. Поглеждаш се и виждаш онази гордост и онази сила, зад която се крие онзи чувствителен и наранен човек. Виждал си онзи камък, но си разбирал, че отвътре е мек като памук. Виждаш онази прозорливост и блясък в очите, с които винаги си се гордял, но после осъждаш човека, който ти ги е дал. Има ли смисъл, като няма значение. Има ли друга съдба, когато твоята може да е само една. Имаме ли право да избираме родителите си. Имаме ли правото да ги съдим за грешките им, когато ние ги повтаряме, без дори да осъзнаваме, че някога сме ги обвинявали за тях. Трябва ли да ги мразим за неща, които ние някога може би ще повторим. Трябва ли да осъждаме за това, което не са ни дали, когато сме получили толкова от това, за което не сме и мечтали. Трябва ли да не ги разбираме така, както те не са ни разбирали? Трябва ли да ги съдим, когато утре може би някое малко човече ще осъди нас?

0 коментара:

Публикуване на коментар

 

TRANSLATE

CONTACT ME:

milenasavcheva@gmail.com