Ads 468x60px

четвъртък, 20 октомври 2011 г.

Emotional Landscape


Бях влюбена в някого. Не виждах и не осъзнавах какво беше станало с мен. Този тип докосна в сърцето ми нещо по-дълбоко от това, което бях способна да достигна, тоест – разбил ме е! Но любовта, която изпитах е само началото. Само вкусих от нея. Това е просто ограничена, дребнава, тленна любов. Изчаквам, за да видя колко по-дълбоко мога да обичам. По дяволите, аз съм способна един ден да обичам целия свят! Това е съдбата ми...

SOULMATE?


Проблемът със сродните души изхожда най-често от това, че не разбираме какво означава тази дума. Хората мислят, че сродна душа е онзи, който идеално ти пасва, и всички искат това. Но истинската сродна душа е огледало – такъв човек ти показва всичко, което те задържа, насочва към теб собственото ти внимание, за да можеш да промениш живота си. Истински сродната душа е може би най-важният човек, който някога ще срещнеш, защото събаря стените ти и те шамаросва за да се събудиш. Но да живееш със сродна душа завинаги? НЕ! Твърде болезнено е. Сродните души идват в живота само за да ти разкрият нов пласт от теб самата, а после си тръгват. И слава Богу, че е така. Проблемът понякога е, че просто не искаш да пуснеш тази душа да си отиде. Трябва да приемеш, че всичко е свършило. Предназначението на сродната душа е било да те разтърси, да поразкъса малко твоето его, да ти покаже препятствията и лошите наклонности, да разбие сърцето ти и да го отвори, за да може вътре да влезе нова светлина, дотолкова да те отчае и извади от равновесие, че да трябва да промениш живота си.


P.S. Дълго време се лутах между две версии за сродните души..и така и не успях да повярвам повече в една от тях. Сега спокойно ще пусна моята сродна душа да си тръгне от съзнанието ми веднъж завинаги...и нека светлината заеме нейното място!

събота, 13 август 2011 г.

Писмо до родината




Г-жо Държава България, мила родино,
искам да знаеш, че много те обичам,
но повече обичам себе си! Ако те напусна
някой ден, не ми се сърди, аз
просто търся пътя и щастието си!

What are we living for?


Като деца с всеки сантиматър си мислим, че порастваме, но всъщност истинското ни израстване не се мери със сантиметрите ни, а с опита и осмислянето на фундаменталното. УСПЕХ В ЖИВОТА!


Restart...


Задавали ли сте си въпроса в какъв предмет можем да олицетворим връзките в живота си. Отговорът в главата ми е лист хартия. Някой ще успеят да разберат, а други ще попитат „защо?”.
Нека започна отзад напред. Смачках поредният лист хартия в моя живот, започнал с търпелив прочит на красивата приказка написана на него. Беше с цветно мастило...не беше синьо като повечето, които четях напоследък. Беше изключително увлекателна в началото, интересна в средата, а краят беше...смачканото топче хартия, лежащо до мен на пода. И този текст се оказа просто такъв, а не приказка, какъвто беше форматът й. Дали проблемът се криеше в писателят й или в четящият незнам, но във всяка връзка има един писател и един четящ, нали? Е този път аз четях, слушах, опитах се да вложа цялото си внимание за да мога да й се насладя и да я харесам. Изпитвах чувство за вина заради предишните топчета намачкани листове, в които се опитвах да съм писателят, а накрая захвърлях празни и ненужни зад гърба си. Е сега вече съм сигурна в едно – проблемът не е в това дали пишеш или четеш! Може просто проблемът да е в чувствителността, с която общуваш с листа. Емоцията те кара да вярваш и да искаш всичко да е приказка, а то е просто текст ...прости думи. И за съжаление, това с какъв цвят е написано не може да промени ефектът от съдържанието. Защото има изречения в тези текстове, върху тези листове, за които просто се налага да си затвориш очите. Иначе казано, това са моментите във връзките, в които ще бъдеш наранен и ще трябва да си затвориш очите и да продължиш. Но защо при мен така и не се получава? Едно кофти написано изречение ме кара да губя емоцията от четенето и да смачкам този лист. И ето отново се чува поредният звук от мачкане на хартия и после едно туп..още едно...кошчето ми вече е пълно с ненужни, смачкани и емоционално празни – хартии!
Трябва ли да продължавам да чета и да пиша? А мога ли да продължавам да вярвам, че там някъде ще се появи онзи лист, на който ще бъде това, което е жадувало сърцето ми. Започвам да губа вяра, а кошчето ми вече е пълно...Ще има ли къде да продължавам да хвърлям несполучливите си творби?
Има хора, които просто не обичат да четат. Завиждам им. Общуването с листа за тях е просто навик, като да четеш офис документ и просто да го подпишеш накрая. Е МОЯТ ЖИВОТ НЕ Е ФИРМА! И аз хващам всеки лист и започвам да го чета с огромен хъс, но винаги се разочеровам към края му...при по-безинтересните дори не стигам средата. Но едно ги свързва помежду им - краят – топче намачкана хартия в препълненото кошче. И колкото и да Ви изглеждам като едно драматично същество зад екрана на шареният си лаптоп, аз съм оптимистка, усмихната и обичаща живота си...но във всеки живот трябва да има по щипка драма, за да си спомняме, че все още сме живи и, че все още можем да чувстваме и живеем чрез емоциите си... Да живее лятото!...Време е да търся поредният лист хартия...да видим какъв ще ми се падне този път – празен за писане или с текст за четене!

P.S. Ако сериозната връзка не е това, което ни прави щастливи, означава ли това, че трябва да се примирим с безсмислените връзки със срок на годност?

Не забравяйте, че Ромео и Жулиета все пак са само на лист хартия, а цял свят вярва в искреността на тази любов


петък, 15 юли 2011 г.

Dirty culture



Крайно време е обществото да спре да съди ПР-а, когато той е с благотворителна или обществено полезна цел. ПР-а, който е добре да съдите, мили граждани, е този на фолк певиците и еднодневните български "звезди" - за пример : отвличането на Мис България - Крокодила...Доста евтин номер за титла, като тази...срам и позор

вторник, 21 юни 2011 г.

Selling my soul will be a lot easier if i could just find a buyer for it



Искаме толкова много неща, но не сме способни да направим дори и една крачка. Искаме много, даваме малко. Чувстваме се такива днес, а утре сме други. Днес искам това, утре искам онова. Не умеем да следваме себе си, защото прекалено много се страхуваме от реакцията на другите. Чакаме действие, а получаваме противодействие. Мислим, но не правим нищо, от това което искаме. Мислим повече за техните действия, отколкото чувстваме техните желания. Мислим за играта, но не и за отговoрността, която трябва да поемем след това. Вярвам го, мисля го, искам го, а утре така ли е? Леко сме непостоянни, защото бягаме от себе си. Истината е пред очите ни, а ние я заобикаляме, защото ни е трудно да я признаем пред себе си преди всичко,а след това и пред другите. Виновни ли сме, че действаме с мозък, а не с първичното в нас? Можем ли да продадем душите си на някой, или вече сме го направили, без да го осъзнаваме?

вторник, 7 юни 2011 г.

Just a dreamer


Когато погледна в бъдещето и се опитам да видя, какво е то след 23 години, времето ми изглежда толкова много. Ако се обърна назад с 23 години, виждам толкова много неща, станали за толкова кратко. Струва ми се, че миналото като време беше малко, а бъдещето е толкова много. Пожелавам си едно - да живея истински и да ставам все по-добра, а времето ще покаже дали ще е достатъчно или ще ми е малко !!!!!

четвъртък, 21 април 2011 г.



Критиката е майка на съвършенството! Радвам се, че около мен има истински хора, които да ме критикуват, когато има нужда. Човек често изпада в душевни дупки, но точно в тях успяваме да преоткрием своето АЗ. Прераждаме се пак в същите борбени натури, които бяхме до вчера, а днес просто забравихме кои сме ! Хубаво е, че в тези моменти винаги някой ни подава рамото си, за да се съвземем навреме, преди да е станало прекалено късно!

You never know what the future will be, so for now you can just be a fuckin’ optimist!

неделя, 2 януари 2011 г.

Happiness is a purpose





Ние искаме щастие?! Много ли Ви се струва! Ние се борихме и ще се борим за него със или без Вас... искаме го, ще го получим !Ще получим и теб, стига да поискаме. Ние не сме силни, ние просто знаем какво искаме ! А когато искаме, съответно получаваме!
 

TRANSLATE

CONTACT ME:

milenasavcheva@gmail.com