Ads 468x60px

петък, 21 май 2010 г.

Eternal Dreamer



Искам да бъда Слънце. Слънцето, което огрява планетата Земя. Слънцето, което дава енергията на природата, за да диша. Слънцето, което изгрява от Изток и залязва на Запад. Искам да съм това огнено кълбо, от което зависи светлината. Или поне да бъда такава в моя свят, такъв какъвто е в моите очи – ЖИВ! Искам да галя този свят с моите топли лъчи. Искам, но не ми достигат топлината и светлината. Искам да съм този лъч, който те гали. Искам да ми се усмихнеш. Искам да го направиш, защото обичаш да е светло в теб. Искам да почувстваш този лъч, искам да се наслаждаваш на моята огнена ласка. Искам да почувстваш топлината ми и да видиш светлината ми. Искам да бъдеш истински пред това Слънце, защото то не обича фалша. Искам да му даваш силата да грее над този свят. Искам, но толкова ли е трудно? Толкова ли невъзможно ти се струва? Толкова ли мечтателно гледам на реалността. Реалността не е призмата, през която виждаме света.Тя не е поредното лице в тълпата, което ще погледнеш бегло през слънчевите очила. Реалността е точно това, което не успяваме да видим зад завесата. Тя е истината, която отказваме да приемем от чистото нежелание да повярваме на факта, такъв какъвто е! Тя е истината, с която се разминах днес на улицата и не я поздравих, не защото не я видях, а защото не исках да повярвам на очите си. И тя си замълча и аз си замълчах. И двете май не се радвахме на тази среща, но и двете знаехме, че това не беше поредния мираж. И двете се гледахме, но никой не искаше да направи първата крачка. И двете продължихме по пътя си, но запомнихме, погледите си. Дали не сме прекалено горди, за да успеем да кажем дори и дума. Дали предпочетохме да се подминем с поглед, а не да се приемем такива каквито сме. А имаме толкова много неща, които бихме споделили една на друга. Имаме толкова силна близост и толкова дълбока пропаст помежду си. Между нас зее огромна бездна, защото и двете не искаме да намерим хармонията. От тази хармония, аз знам, ще боли. Пропастта между нас може да бъде преодоляна само с мост изграден от моите мечти. И тогава аз и тя ще сме толкова близо една до друга. Ще можем да изречем думите си и няма да чуваме ехото си. Ще сме истински, но празни. Тя ще намери своя слушател, а аз смъртта на мечтите. Смъртта на онзи поглед от онази призма, която ме прави толкова жива. Може би нереална, но жива, такава каквато искам да бъда. Не искам да стисна ръката на реалността, защото тя ще убие част от мен. Затова и този път ще я подмина, ще замълча, ще сведа поглед към земята. Не ми казвай, че греша, това го знам! Не ми показвай реалността на отсрещния бряг и не ме карай да я гледам. Понякога дори и само един поглед е способен да прекърши вярата ти. А вярата, че това, което искаш да видиш е всъщност това, което виждаш...И някога, някъде ще се наложи да погледнеш реалността в очите и да й кажеш, колко грозна всъщност е тя! И тогава това Слънце, ще се превърне отново в даденост!
 

TRANSLATE

CONTACT ME:

milenasavcheva@gmail.com