Ads 468x60px

събота, 13 август 2011 г.

Restart...


Задавали ли сте си въпроса в какъв предмет можем да олицетворим връзките в живота си. Отговорът в главата ми е лист хартия. Някой ще успеят да разберат, а други ще попитат „защо?”.
Нека започна отзад напред. Смачках поредният лист хартия в моя живот, започнал с търпелив прочит на красивата приказка написана на него. Беше с цветно мастило...не беше синьо като повечето, които четях напоследък. Беше изключително увлекателна в началото, интересна в средата, а краят беше...смачканото топче хартия, лежащо до мен на пода. И този текст се оказа просто такъв, а не приказка, какъвто беше форматът й. Дали проблемът се криеше в писателят й или в четящият незнам, но във всяка връзка има един писател и един четящ, нали? Е този път аз четях, слушах, опитах се да вложа цялото си внимание за да мога да й се насладя и да я харесам. Изпитвах чувство за вина заради предишните топчета намачкани листове, в които се опитвах да съм писателят, а накрая захвърлях празни и ненужни зад гърба си. Е сега вече съм сигурна в едно – проблемът не е в това дали пишеш или четеш! Може просто проблемът да е в чувствителността, с която общуваш с листа. Емоцията те кара да вярваш и да искаш всичко да е приказка, а то е просто текст ...прости думи. И за съжаление, това с какъв цвят е написано не може да промени ефектът от съдържанието. Защото има изречения в тези текстове, върху тези листове, за които просто се налага да си затвориш очите. Иначе казано, това са моментите във връзките, в които ще бъдеш наранен и ще трябва да си затвориш очите и да продължиш. Но защо при мен така и не се получава? Едно кофти написано изречение ме кара да губя емоцията от четенето и да смачкам този лист. И ето отново се чува поредният звук от мачкане на хартия и после едно туп..още едно...кошчето ми вече е пълно с ненужни, смачкани и емоционално празни – хартии!
Трябва ли да продължавам да чета и да пиша? А мога ли да продължавам да вярвам, че там някъде ще се появи онзи лист, на който ще бъде това, което е жадувало сърцето ми. Започвам да губа вяра, а кошчето ми вече е пълно...Ще има ли къде да продължавам да хвърлям несполучливите си творби?
Има хора, които просто не обичат да четат. Завиждам им. Общуването с листа за тях е просто навик, като да четеш офис документ и просто да го подпишеш накрая. Е МОЯТ ЖИВОТ НЕ Е ФИРМА! И аз хващам всеки лист и започвам да го чета с огромен хъс, но винаги се разочеровам към края му...при по-безинтересните дори не стигам средата. Но едно ги свързва помежду им - краят – топче намачкана хартия в препълненото кошче. И колкото и да Ви изглеждам като едно драматично същество зад екрана на шареният си лаптоп, аз съм оптимистка, усмихната и обичаща живота си...но във всеки живот трябва да има по щипка драма, за да си спомняме, че все още сме живи и, че все още можем да чувстваме и живеем чрез емоциите си... Да живее лятото!...Време е да търся поредният лист хартия...да видим какъв ще ми се падне този път – празен за писане или с текст за четене!

P.S. Ако сериозната връзка не е това, което ни прави щастливи, означава ли това, че трябва да се примирим с безсмислените връзки със срок на годност?

Не забравяйте, че Ромео и Жулиета все пак са само на лист хартия, а цял свят вярва в искреността на тази любов


2 коментара:

 

TRANSLATE

CONTACT ME:

milenasavcheva@gmail.com