Предпочитам да бъда щастлива, вместо права

Живея в нов свят. Тук е хубаво, чувстваш се щастлив...

Само от време на време има моменти, в които съзнанието се опитва да пробие булото на магията. Започваш да си задаваш въпроси като: "Прекалнено е хубаво, за да е истина?!", "Това дали е сън или реалност?", "Да не би да го искам прекалено много и за това да ми изглежда толкова истинско?". И всичко се върти и превърта от съмнението. Сигурна съм, че ви се е случвало да искате и търсите нещо толкова дълго, че когато сетивата го срещнат, попадате сякаш в паралелна реалност.

Истината е, че колкото и да съм щастлива изпитвам съмнения - в себе си, в него, в цялата история...

Имам 2 версии, но вярвам в трета. 

Първата е, че съм получила всичко като сервирано на златен поднос точно, както съм го поръчала и понеже няма драма се опитвам да си създам някаква. Другата е, че си играя с огъня, от който вече съм се парила. И двете са като съмнение. Аз се боря с тази дума...

И ако това не е съмнение, то аз предпочитам да бъда щастлива, вместо права.

Докато мога. Докато имам правото на това... 

Хората го наричат любов, аз предпочитам да го наричам щастие!