Светът е розов и Миленка дебне отвсякъде...

Харесвам много, често и нетрайно. Мисля много, разсъждавам често и измислям относително. Искам да науча много, но уча малко.Често съм истинска, а искам да махам маската си рядко. Често срещам познати, рядко истински приятели. Често вярвам в красивата душевност на хората, но защо я показваме толкова рядко тогава? Искам да мразя често, но успявам  рядко. Чувствам толкова често, колкото тупка сърцето ми, но рядко вярвам в това, което чувствам. Обичам да чувствам  и искам да чувствам, че обичам. Често се влюбвам, но рядко обичам. Обичам да обичам, но не харесвам любовта. Често вярвам в нея, но рядко не съм толкова горделива за да я изтърпя. Често вярвам в принцът на бял кон, но рядко се появява такъв. Харесвам и разбирам слабостта на хората, но не и своята собствена. Харесвам любовта между другите, но се страхувам да я допусна в моето сърце. Оценявам много своята любов, но малко чуждата. Искам да се чувствам обичана, но обичам нетрайно. Обичам да ме обичат и искам да обичам и аз, но насила не мога да обичам. Обичам да следвам пътища, но само тези, които моето съзнание чертае. Искам рядко да вярвам на хората, но често го правя. Искам да ми вярват често, но рядко заслужавам вярата на хората.  Искам рядко да мисля като представител на зодия Близнаци, но успявам толкова често, че понякога мисля за душевността си като две противоположности в една вечна война. Ин и Ян. Ангел и Дявол. Ден и Нощ. Слънце и Луна. Разцъфваща пролет и Умираща есен. Тишина и Крясък. Модернизъм и Класика. Често вярвам, че компромисът е решение, но рядко го използвам.Често се чувствам силна, рядко слаба.Страхувам се да ме е страх. Често вярвам в самовнушението и неговият ефект, но рядко искам да си самовнушавам. Искам душата ми да е капка сутрешна роса, но често я рисувам като водопад. Предпочитам да се страхувам от тъмнината, а не да обичам нощта така, както сега.Често си противореча, а го искам рядко. Копнея често за магията на изгрева, но рядко очите ми  са отворени за да го видят. Искам да намеря мястото с най-красивия залез, а дори не съм го търсила. Искам да съм винаги една крачка напред, но понякога забравям да се движа в ритъм. Често искам да бъда пораснала и рядко да мисля като дете. Затворя ли очи, виждам цветя, пеперудки, красота – природа. Отворя ли ги, виждам грозното – мръсни улици, олющени и високи сгради, намръщени лица, лишени от човешкото и олицетворяващи роботи. Често гледам дълбоко в човешките очи, но рядко виждам блясъка на съкровището на дъното им. Искам светлината в мрака, но абсолютно ЗАБРАНЯВАМ на мрака да докосва светлината. Шестото ми чувство греши рядко, но често го признава. Често строя замъци в душата си, но рядко пускам туристите да ги видят и снимат. Главата ми ражда идея след идея, но преминава към действие в пъти по-рядко. Не вярвам на думите ти, а виждам действията ти. Обожавам музиката – всякаква според настроението, но електронната ми дава целият необходим микс от разнообразие и чувствителност. Често в моят свят влизат хора, но рядко остават там. Добре дошъл в моята крива реалност!