Soldier for happiness...victim of the moment

Трябва да ценим извънредно много настоящето, а ние го пренебрегваме и жертваме заради мечти по бъдещето, което никога не се урежда според нашите мисли. То създава свръх очаквания и потъпква най-справедливите надежди!



Човек живее минути, светли ивици, между които се прокрадват сиви преходи, нещо мътно, ако не съвсем черно. Тези редки мигновения изпълняват това, което животът обещава. Би било прекалено нахално, ако искаме постоянно да бъдем щастливи. Всъщност тогава щастието ще загуби прелестта си!



Живеем наполовина, обичаме наполовина, страдаме наполовина, работим наполовина. Думите ни са станали конфекция – мислим с готови правила, говорим с готови фрази, живеем два живота – като шизофрениците!



Свободата не е никак леко за носене бреме, иначе хората не биха робували с такава готовност на предразсъдъците си, на религиите, на модите...!



Животът е сложен, по-сложен от всяка представа за него. Аз съм за тоталния театър: цялостен, всеобщ, завладяващ с всяка своя потребност. В него всичко е театрално, ярко, страстно, дишащо на сцената!



Има добри хора; лоши и такива със слаб характер. Последните може би са най-лоши, тъй като вероятността да станат оръжие в ръцете на лошите е по-голяма отколкото да направят нещо добро!



Има щастие и то истинско! То не е само в книгите и филмите. Хората със силен характер ще намерят щастието, но то ще дойде тогава, когато спрем да го търсим и да се стремим към него.



Рядко утре е по-хубаво от днес и по-добре е да посрещнеш събитията, отколкото да ги омаловажиш!